Останалото » Истории
|
Умряла работаОсем велики мъже, с които съдбата се изгаврила жестоко – и обстоятелствата около смъртта им се оказали доста абсурдни. Перфектното историческо четиво за плажа
 8 снимки 
|
Чарлз Дарвин
Живот: Дарвин, естествено, е произлязъл от маймуната. При това не сам, а заедно с теб. Някога обнародването на този факт така ядосало цялата планета, че се родил сериалът Планетата на маймуните (не бе, това е глупава шега, но се изкушихме – наистина много се ядосали всички, най-вече църквата). На нас пък не ни е ясно защо му е трябвало да се бъхти над еволюционната си теория, като едно отиване до зоо-
парка с просто око доказва, че няма от какво друго да сме произлезли. Свещениците, разбира се, си настояват, че човекът в сътворен от Бога, но отказват да ни представят неопровержими доказателства, така че ние се придържаме към Дарвин.
Смърт: Най-интересното е, че самият Чарлз се отрекъл публично от теорията малко преди смъртта си. Не учен, а мишка! На висок глас заявил, че не бил прав, че такова висше чудо, каквото е човекът, стои неизмеримо по-високо от всякакво животно и той несъмнено е дело на Господа без участието на каквито и да е червеногъзи твари и т.н. дъра-дъра, а накрая умрял. Срамна история
Бенджамин Спок
Живот: Най-значимият детски лекар в историята на детските лекари, който в средата на миналия век преобръща представите как трябва да се възпитава едно дете. Когато се родил, той заплакал от радост, но скоро осъзнал с неудоволствие, че е попаднал в супер консервативно семейство – бил отгледан по всички правила на суровата семейна и пуританска дисциплина на Нова Англия, т.е. на север по атлантическото крайбрежие на САЩ. (От самото начало бил окован в корави пелени, бинтован като мумия и закопчан с безопасни игли.) На една годинка го измъкнали оттам, но веднага го почнали с правилата и заповедите. Имало жесток ред – дори ровенето в хладилника, преди да е дошло време за хранене, се изобразявало веднага на тиквата му като белег за спомен. Ето защо, когато пораснал и станал педиатър, той решил да взриви патриархалната система на възпитание. В своята знаменита книга Грижи за бебето и детето (много популярна и у нас по времето на соца) д-р Спок открива на изумената американска майка, че детето също е човек. И че не бива да се храни, когато не иска да яде, не трябва да му се взима биберонът (съответно зърното на бозката), точно когато пищи от глад, трябва да го целуваш по сто пъти на ден (и това не значи, че ще се разглези и после няма да може да се бори с живота), въобще – трябва да му се оставя възможно най-много свобода да си расте и да се оформя само. Тези откровения на доктора направо преобърнали представите на американското човечество. 50-те години в САЩ е времето на т.нар. "Спок"-поколение – деца, чиито родители, възприели идеите на милия доктор, им предоставяли правото на собствено мнение, на шумни игри и даже в някаква степен на непослушание. Тези деца не били бити всяка седмица, даже не и всекидневно! С тях се разговаряло почти на равни начала и не се страхували да ги обичат. Именно споковското поколение даде на света културата на хипитата, пацифистите и гейовете – всички онези индивидуалисти, които считат своя "аз" за не по-малко важен от това да бъдеш “социално животно” (макар че, ако питаш нас, на пацифистите трябва да се обяви война). Така, докато консерваторите обвинявали д-р Спок, че бил "развратил нацията", либералите го направили своя икона. Ама кво му пукало – Грижи за бебето и детето е преведена на стотици езици и е продала десетки милиони екземпляра.
Смърт: Кво му пукало ли? Ами деди Спок умрял на 91, зарязан от всичките си потомци. Децата му отказали да плащат болничните сметки (поради дългогодишни болести докторът почти се бил разорил) и въобще не се грижели за него. Защо? Защото докторът се оказал голям гъз, който никак не спазвал собствените си постулати във възпитанието на децата! Най-големият му син Майкъл казва: “Повръща ми се, като видя снимка, на която баща ми прегръща деца! Той беше деспот и лицемер! Не е целунал дори веднъж в живота си нито мене, нито брат ми, а освен това никога дори по главите не ни е погалил! Когато се връщаше вкъщи, гледахме да се скрием някъде, за да не му попадаме пред очите"
Уейн Макларън
Живот: Знаеш го – това е оня прочут ковбоец от рекламите на Марлборо. Мъжествено присвил очи, с бронзовото лице, изсечените скули, завитите краища на стетсъна и дима, който се издига към тюркоазеното небе над червената пръст край каньона... Психолозите наричат такива образи “архетипове”, нещо като навеки застинали подпори във фундамента на нашето подсъзнание. Това е кола, тя пътува, това е кученце, то джавка, това е каубой от прочута реклама, той пуши; следователно да пушиш – това е жестоко и супер! Уейн почва да пуши за пари на 24 години. През 1967 неговият герой за първи път се появява на гигантски билбордове из американските градове, откъдето призовава да си купиш някоя и друга кутия цигари и да се отдадеш на личната си свобода я в прерията, я където дойде. Така Уейн в продължение на около 26 години е най-разпознаваемият символ на това, че пушенето е “вери куул”.
Смърт: А на 51 умира от... рак на белите дробове, идиотът му с идиот! Каква лоша реклама! Християнският възторг, който по този повод изпитали всички активисти на борбата с вредната привичка, се излял в танци върху гроба на актьора: части от историята на болестта му се печатали в дамски списания и календари, в просветителски брошури и на листовки против тютюнопушенето. С благоговеен екстаз от съзнанието на собствената си правота лекарите разказвали по радиото за това как ракът изяждал организма на Уейн – и никой не чул тихия глас на близките на покойния, които се опитвали да обяснят на света, че Уейн почти не е пушил, защото се грижел за белотата на своите зъби и добрата си спортна форма. Дори вярвал, че цигарите нанасят страшна вреда на здравето. Почти същата съдба застигнала и другите, дето се снимали редовно в реклами на марката: Дейвид Милър си отишъл от емфизем, а Дейвид Маклийн – и той от рак на белите дробове
Лев Толстой
Живот: И на великите са присъщи малки човещинки като завист, малодушие или тих битов садизъм. Ето например писателят Лев Николаевич бил гений, но завиждал на друг гений – Шекспир. По никакъв начин не може да се обясни обидното отношение и омраза, които класикът на руската литература проявявал към колегата-класик на английската. Когато го питали що така не обича нещастния Бил, графът казвал, че всички шекспирови персонажи са измислени, неживи кукли с неестествени постъпки и лъжливи истории, трупове, далечни от реалния живот, марионетки на неособено умния англичанин, празнословия, ярко украсени лъжи! От всички шекспирови пиеси Толстой най-много плюл Крал Лир, а за да не излезе, че другите стават криво-ляво, допълнил, че "по-лоша творба от Крал Лир могат да бъдат само другите пиеси на този автор".
Смърт: През 1910 човечеството потресено видяло как безумният брадат дедик, ставайки от смъртния си одър в Ясна поляна, се отправил през виелицата по своя последен пеши път към станция Астапово, проклинайки семейството си, децата, жена си и живота си – сякаш най-драматичната постановка на Крал Лир! Ето как, без дори да става от гроба, Шекспир си отмъстил
Джефри Моор
Живот: В конституцията на САЩ е записано, че всеки гражданин има право да изповядва каквито и да е идеи, стига да му изглеждат верни. Има правото и да ги проповядва публично, но и Конституцията не може да го предпази от съдебните дела, които биха могли да заведат другите граждани, ако нещо не са съгласни. И в тази “политически коректна” среда продължава да вирее организация като Ку Клукс Клан! С филиали основно в южните щати, а в Тенеси, Мисури и Луизиана – и с редовни конгреси. Вярно, вече им е забранено да се носят с бели качулки и да горят кръстове, но само на публични места (в собственото ти ранчо може). Джефри бил на 24, когато станал член на ККК, защото смятал, че правата на белите са под заплаха, че белите намаляват и зачезват като раса, че им е вече много трудно да си намерят работа, социални помощи, а най-вече – жени. Всичко това заради афро-американците! Няма негър – няма проблем! Особено му повлияло едно проучване, според което през 2040 черното население в Щатите щяло да стане по-многобройно от бялото. И Джефри решил да се заеме с борбата за оцеляване.
Смърт: Едно чудно ноемврийско утро членовете на ККК от щата Тенеси се събрали на поляна в гората, за да извършат официална церемония по приемане на нов съратник. След като всички изслушали с уважение местния лидер, някой си Грегъри Фърмън – единственият, забележи, тъмнокож член на този клон (нерядко има и такива расоотстъпници) – произвел радостен изстрел във въздуха, с който искал да прослави бялата кауза. Не щеш ли обаче, куршумът рикоширал в дърво и се кротнал в основата на черепа на Джефри. Джефри умрял, мръсният му расист
Мао Цзедун
Живот: Светът бил пълен с разни неща, които китайският диктатор не понасял. Той не обичал буржоазията (е то кво да й обичаш, бахти цифрите, бахти Европейския съюз), свободата на нравите, европейската музика, врабчетата и мухите... Не обичал особено и хората. Около сто милиона китайци били репресирани по време на управлението на председателя Мао, а това дори и за Китай си е доста (огромни маси от тях не само били репресирани, ми направо си ги изтрепали). Мао обаче най мразел християните и тяхната църква. В страната на великия трудов народ можело да има само един Велик кормчия, така че Онзи от разпятието го дразнел жестоко. Ето защо в края на 60-те сформирал отряди от млади, надъхани революционери – т.нар. “хунвейбини” (дълго име, но, уви, къси пишки). Те били начело на т.нар. Велика културна революция. Тя се провеждала бурно – по площадите весело бумтели аутодафета, т.е. изгаряли публично книги, картини и музейни експонати, от къщите извличали учители, лекари, чиновници и всякаква друга колебаеща се интелигенция, след което младите бойци на Великия Мао размазвали този човешки боклук на кървави ленти по улиците. За християнските свещеници настъпили златни времена – повечето от тях получили идеалната възможност да отидат в мечтания Рай, най-вече чрез разстрел. Мао бил супер доволен: страната се очистила от хрантутници с кръстчета на гърдите и се превърнала в общество от трудови единици с червени петолъчици.
Смърт: Но ето че пред лицето на смъртта великият диктатор се изплашил, защото в края на краищата никой не знае какво ни чака там. Ами ако, чудел се той и тревожно гладел питчестото си лице, християнските мошеници все пак не са лъгали? Предчувствието за фритюрниците на Ада не давало на Мао покой. Месец преди смъртта си старецът поискал да му намерят католически свещеник, ако ще и внос да е! Не е ясно как, но му намерили. Не съвсем свещеник, а стара монахиня, която вече трудно съобразявала какво става и накъде така бързо я влачат тези добри, ниски хора. Мао приел католическата вяра, но държал това срамно обстоятелство в тайна до самия край. Факта първа съобщила жена му Цзян Цин, но това се оказало грешка – скоро била екзекутирана "за връзки със заговорници, които искали да вземат властта в страната"
Робърт Аткинс
Живот: Един от най-забележимите, т.е. забележителни диетолози в света! Защо ли? Защото д-р Аткинс (той бил и кардиолог, не само диетолог) измислил хитра диета “без вреда и без страдания”. Което какво значело? Ами яж колкото искаш, само да не е въглехидрат (максимум 20 грама на ден, айде от него да мине). Муай протеини и мазнини на корем: месо, сирене, яйца, масло и т.н., само да не те хванем с хляб, картофи, ориз, плодове (фруктозата!) и захар (алкохол също не можело, крайно просташка диета). Принципите на Аткинс станали известни в началото на 70-те и оттогава са суперпопулярни – милиони женки (че и фитнес-идиоти) се хранят с името на гуруто Аткинс на уста.
Смърт: И хич не им пука, че д-р Аткинс почина през 2003 от инфаркт, вследствие... затлъстяване – трупът му тежал точно 119 кила
Ницше
Живот: Същият, който каза, че “Бог е мъртъв". Казал и много други неща, а след това умрял, което обаче съвсем не доказва, че е Бог, ако това му е била целта на умирането. Къде е иронията? Ами точно старият Фридрих създава философия, която цели да надари човешкия разум и дух с максималното величие, което е възможно в този свят, а сам той завършва дните си съвършено лишен и от едното, и от другото.
Смърт: Последните си 11 години Фридрих Вилхелм Ницше, провъзгласил човека за Бог, прекарва в усмирителна риза, без да бъде в състояние дори да поднесе сам към устата си лъжица кашичка, тип слонска чекия, т.е. като оная от детската градина
