Останалото » Истории
Това е най-страхотното нещо, което ми се е случвало досега”, бяха едни от първите думи на Десислав Попов на първата ни среща. Естествено, ставаше въпрос за участието му в осмото издание на Гъмбол 3000, а не за уникалната възможност да се запознае с нас. Деси се оказа първият българин (и един от малцината източноевропейци изобщо), допуснат до участие в престижното и вълнуващо рали. За да стигнеш въобще до състезанието, са ти необходими покана от организаторите, скъп автомобил и 40 хил. британски лири (към 113 хиляди лв.) такса за участие.
Списъкът на състезателите в Гъмбол 3000 включва звезди от шоубизнеса, бизнесмени, популярни спортисти, арабски шейхове и най-обикновени милионери. Основано е през 1999 от фена на всякакви екстремни спортове Максимилиън Купър, ралито към ден-днешен е едно от най-вълнуващите богаташки забавления в света. Онова, което свързва участниците, освен че имат някое и друго евро, е страстта им към високите скорости. “Всички разговори по време на ралито са свързани с колите”, продължава Деси и признава, че не е съвсем сигурен кои точно са били повечето от останалите участници, тъй като ги познава само по малко име. Ето и любопитен пример – през цялото време нашият човек се разбира доста добре с американеца Тони, свеж тип, който по време на почивките кара скейт. Чак към края на състезанието Деси разбира, че това не е кой да е, а живата (очевидно) легенда в този спорт Тони Хок.
Всички автомобили-участници са доста скъпи, но някои от тях са направо феноменални. Повечето са купени специално за състезанието и са модели от последната година. Най-често срещаните марки са Ферари, Ламборгини, Порше и Бентли, но не липсват също уникални ролсове, хъмъри и мазератита. Значителна част от тях са тунинговани, или пък са с екстри, от които да полудееш (като няколко допълнителни резервоара, например). Но експериментите, които целят да направят тези свръхколи още по-свръх, понякога завършват с леко трагикомични случки. През 2003 един от участниците опитва да “подсили малко” БМВ-то си, като му монтира двигател с 600 конски сили. На бавареца това му идва в повече и малко преди началото на състезанието безславно се преселва във Вечните ловни полета на БМВ-тата (демек – гръмва му двигателят). За късмет на младежа, джобните му се оказват достатъчно, че да наеме кадилак и все пак да се включи в надпреварата.
Тази година един от екипажите също се сблъсква със сериозни проблеми (породени от среща с мантинелата на една сръбска магистрала). След катастрофата ролс-ройсът Фантом се превръща в купчина много скъпо старо желязо (цената му е около 400 хил. евро). Ентусиастите обаче не се отчайват, а изминават целия втори етап от състезанието (в Тайланд, от о-в Пукет до Банкок) с такси. След пристигането си за последния етап в САЩ си купуват чисто нов Фантом, с който финишират. Приключението им прави добро впечатление на останалите участници, които ги избират за носители на тазгодишния трофей за спортен дух и непримиримост Гъмбол 3000 (това е и най-важната награда в ралито; “3000” е защото участниците изминават общо 3000 мили, т.е. към 5000 км, а “гъмбол” е думата за една от онези големи американски дъвки във формата на топче, покрити с хрускаво захаросано такова, ама не знаем що са го кръстили така, сигурно за по-весело). Присъждат се още няколко символични награди, но най-ценното за състезателите е самото преживяване.
Освен че се борят помежду си, непрекъснато им се налага да се надхитряват и с пътните полицаи. Ченгетата, естествено, са разучили предварително маршрута на състезанието и дебнат за нарушители, потривайки доволно загрубели от стоп-палката ръце. “Знам, че сте тук, за да карате бързо. Моята работа пък е да ви хвана”, казал любезно един от полицаите, докато попълвал фиша за глоба на ламборгинито Мурсиелаго с номер 27 и софийска регистрация, шофирано от Деси Попов. Дали и как ще ти се размине погазването на закона, зависи предимно от настроението на полицая, но глобата е един от най-добрите варианти. Често състезателите се отървават и само с автограф и снимка с колата, но понякога се стига и до конфискуване на книжката или превозното средство. Може би ще се учудиш малко, но според повечето състезатели полицаите в Сърбия били най-любезните и разбрани от целия маршрут. Повечето от тях миролюбиво поздравявали шофьорите на скъпите возила. Доста по-стриктни и без чувство за хумор се оказват американските ченгета. “В Долината на смъртта в Калифорния за 45 минути ме спряха три пъти. Последният – с хеликоптер”, спомня си Деси. При последното нарушение радарът показва 147 мили в час (към 237 км/ч). Това е напълно достатъчно, за да се озовеш в някой уютен американски затвор. Деси получава последно предупреждение, което взима много насериозно и до излизането от щата стриктно спазва ограничението от 55 мили/ч. Понякога все пак и американските катаджии се оказват добри души. Участниците още помнят случай отпреди няколко години, когато вместо да тормози нарушителите, някакъв тексаски полицай просто иска да го повозят на едно от поршетата. Спортната кола вдига към 330 км/ч с щастливото ченге на седалката до шофьора. След като слиза разтреперан, той възкликва: “Жестоко! Това е нещо, за което ще разказвам на внуците”.
Деси все още няма внуци и затова разказа на нас за страхотните афтър-драйв партита по време на ралито. Те са всяка вечер и са толкова яки, че никой не ги пропуска, а това означава и че почти никой не спи, понеже сутрин се потегля рано (около 6 часа). Единственото платено удоволствие е алкохолът. Това са го измислили, за да се знае, че всеки участник пие на своя отговорност и да няма после “бе почерпиха ме хората и не можах да откажа”. За музиката на всички партита по време на Гъмбол се грижат диджеи от култовия британски клуб Министри ъф Саунд, а вечерната програма включва и много други чудеса – Снууп Дог пее специално за участниците на партито в Лас Вегас, а порнозвездата Рон Джеръми (очаквай скоро разтърсващ материал за тоя великан – б.р.) го играе диджей последната вечер. Красивите момичета пък дори не са изненада – те са навсякъде и по много. На финалната права в Белгия отстрани на пътя се подреждат в нещо като дибидюс-шпалир чисто голи белгийски фенки на автомобилните спортове (и то не защото нямат какво да облекат). За разлика от стандартните ралита, тук няма отсечки от пътя, отцепени специално за състезателите – всички те шофират в реални условия, попадат в реални задръствания и от време на време се състезават с реални тунинговани голфове, чиито собственици, които се включват по за малко и неофициално в ралито, са амбицирани да дадат добър урок на “ония смотаняци с поршетата”. Повечето фенове обаче са приятелски настроени и единственото, което искат, е да вземат автограф и да се снимат с лъскавите автомобили. Тази година участниците са трогнати най-вече от посрещането в Белград, където пред кметството се струпали 75 хиляди души, дошли специално за тях. “За миг се почувствах като рокзвезда”, усмихва се Деси. Любопитството надделява над огражденията, зрителите пробиват полицейския кордон в желанието си да се докоснат до красивите МПС-та и обграждат състезателите и започват да събират автографи и да се снимат с колите. След като минава официалната среща с белградския Бойко Борисов, товарят колите на 3 гигантски руски товарни самолета, а шофьорите – на луксозен боинг. Първоначалните планове били ралито да мине и през България, но заради ремонт на ония скапани тунели край Ниш това остава за догодина. През 2008 пък организаторите имат амбиция да закарат колите до Северна Корея и с тях да преминат през демилитаризираната зона (на границата с Южна). Вече имат благословията на президента на комунистическата държава Ким Чен Ир, което е направо шокиращо. Гъмбол 3000 обаче си е сериозен политически и икономически фактор, след като домакин на тазгодишното парти в Тайланд е кралското им семейство, а през 2004 състезателите се веселят заедно с краля на Мароко.
Сред другите специални привилегии тази година са посещение на премиерата на Невъзможна мисия 3 (в Солт Лейк Сити, щата Юта), където махмурлиите от изтощително парти в самолета минават по червения килим заедно с актьорите. Малко по-късно политат с бясна скорост и по новата състезателна писта “Милър Парк Рейсуей”, където всеки може да пробва колко може да вдигне любимата му кола. Накрая всички се вдигат за финалното парти в Лос Анджелис, където се черпят и си раздават награди. Награда за първо място няма, но неофициален победител е Бентли-то с номер 144, пристигнало първо на 5 от 8-те контролни пункта. Интересното при този екипаж е това, че той винаги е сред лидерите благодарение на някои не особено честни прийоми, като например полицейски униформи (копия на официалните за всяка държава) и полицейска сирена, с която си разчистват пътя. Това, разбира се, не е в нарушение на правилата, защото просто такива не съществуват. Спортните екипи също не са задължителни, поради което един от автомобилите тази година е шофиран от двама мъже, облечени като... монах и монахиня. Абе, рали и половина




