Останалото » Истории
|
Не човек!Словенският чичко Мартин Стрел, най-великият плувец според Maxim, се гмурна в Амазонка тоя февруари, за да преплува 6000 км за нов световен рекорд – сред пирани, пирати и зли мини-рибки, които се вмъкват в... дупчицата на члена ти!
 8 снимки 
|
Шляп-шляп, шляп-шляп. Месестите славянски лапи на Мартин Стрел порят мътните води на Амазонка в съвършен ритъм. Минават 40 секунди – 40 пъти ръцете му плясват вълните. Минават цели 12 часа, а Стрел още е във водата, с всичките си тромави наглед 115 кг телесна маса.
52-годишният мъж иска да счупи собствения си световен рекорд
по плуване на дълги разстояния, включен в Гинес и поставен през 2004 на р. Яндзъ в Китай. Точно в този момент обаче Стрел хич не прилича на рекордьор, който дръзко ще покори метър по метър близо 6000 км по втората по дължина река в света. Сред бръмченето на мухите и сякаш застиналото време той ни напомня повече на отчаян дебелак, който се мъчи да изкатери стълби с торба цимент на гръб.
Когато го виждаме за пръв път обаче, Стрел е в топ-форма. Той е на 40-ия ден от пътешествието си и наближава бразилското градче Манакапуру, където местните вече го чакат развълнувано. Тежките рамене на Стрел се измъкват от водата с мощни, решителни тласъци. Изсеченият му нос сочи гордо нагоре, докато плува –
прякорът “Човека-риба” му пасва идеално
Матю Молке, 32-годишен американец от Уисконсин с червена щръкнала брадичка-катинар, който изпълнява функциите на водач, дава сигнал на Стрел да спре и да свали нагризания си от пирани леководолазен костюм. Стрел е известен с това, че обича да демонстрира широката си гръд пред широката общественост.
"Чуваш ли ги?", казва Молке. "Просто те боготворят!"
"Ъхъм", промърморва Стрел.
Мургавите местни, строени в пет-шест редици на брега, са слушали много за “Омен-Пейше” (“Човека-риба” на португалски). Едно от момчетата в екипа запалва сигнален фойерверк на задната част на корабчето, което следва плувеца. Стрел изпълзява на твърда земя с пъхтене. Когато се изправя, тълпата избухва в крясъци. Мислим си, че това са овации, но се оказва друго – изостаналите селяндури тук явно наистина вярват, че
Стрел е полу-човек, полу-риба
и не очакват Омен-Пейше да има крака. Когато кметът на градчето го приветства, Стрел се изпъчва и гордо се плясва по гърдите. Някой му подава сламена шапка и той я нахлупва на мократа си глава. Обръща се към Джон Марингуан, който снима документален филм за рекорда, и го пита дали е запечатал и този епизод на лентата. Джон е превит почти на две, понеже в момента го е пипнала дизентерия, но някак успява да кимне. Стрел се изкачва на паянтовата сцена под звуците на местния фанфарен оркестър, който бълва ръждиви мелодии. Наоколо момичета по бикини с индианска украса от пера по главите танцуват и правят муцунки на камерите. Стрел е на седмото небе. Той покорява могъщата Амазонка – тя е неговата танцьорка, украсена с пера. Легендата за Човека-риба се пише в момента и той е главният герой в нея.
Тази легенда впрочем почва през 1979-а, когато словенецът Стрел зарязва опитите си да стане фламенко-китарист и след яки тренировки се класира пети на 100 м свободен стил на световното в Египет. Впоследствие се преориентира от рекордите за скорост към дългото плуване и почва да трупа биография, която го изстрелва далеч пред конкуренцията в плуването на дълги разстояния:
преплувал е някои по-скромни европейски реки, следвани от Дунав, Яндзъ, Парана и Мисисипи
Сега е изправен пред най-голямото си предизвикателство.
Преплуването на Амазонка е грандиозно начинание, което граничи с чистата лудост. Организационният екип, включително Maxim, е от 22-ма души. Сред тях са се обособили нещо като три групички, които донякъде враждуват помежду си. В първата са хората на Стрел, които той лично е одобрил – Борут, негов син и водач на експедицията (на когото всички викат "Борат"), навигаторите Валтер Щепан и Молке, плюс Пиби, цапнат в устата словенец, който уж отговаря за комуникационната апаратура на спонсора, макар че не го видяхме да прави друго, освен да смуче бира и да пуши. Кинаджийският екип също са хора на Стрел, макар и не всички – преди да пристигнем, той изгонил първия оператор, защото нещо обидил Щепан. Втората компания са лекарският екип, предвождани от д-р Матея Станоник – младичка закръглена словенка, която работи в университета в Тенеси. Хората на Стрел хранят откровена антипатия към докторите. Те твърдят, че лекарският екип е тръгнал с тях само за да може да си поиграе с телемедицинската апаратура – сателитна връзка за 50 хил. долара, с която могат да комуникират с други доктори навсякъде по света, да правят медицински изследвания и тестове от разстояние в реално време и да си правят телеконференции. "Полудели са с тая машина", казва Пиби, докато смачква една бирена кутия и я мята по апаратурата.
"Ако Мартин умре, ще предават смъртта му на живо. Педерастка история"
Третият лагер е бразилският екипаж на 15-метровото корабче "Касикиари", на което се помещават кухните, спалните и медицинските помещения. Негов капитан е Мигел Роша да Силва, водил през годините редица изследователи по Амазонка, включително прочутия новозеландски мореплавател сър Питър Блейк, убит от пирати през 2001-а.
Екипажът на кораба е пъстра сбирщина от професионални моряци и някаква неопределена сган, която Роша да Силва е подбрал по пътя. На борда се пие алкохол непрекъснато и по много – и от хората на Стрел, и от екипажа – и това допълнително нагнетява напрежението. Една сутрин първият помощник-капитан Алдо Соуса напада друг от екипажа, докато плете крака пиян по палубата. Молке се събужда от крясъците на капитан Мигел, който точно в този миг разжалва дясната си ръка, и се намесва на страната на Соуса.
"Може би, ако го привлека на наша страна, няма да се налага повече да се притесняваме от екипажа", ни обяснява Молке по-късно под сурдинка. "А може и когато се напие следващия път, да ме наръга в гърлото с ножа за риба. Всичко е възможно. Рискът е доста голям".
Истинската причина, поради която не е зле екипажът да е на твоя страна, са
речните пирати – реална и неувяхваща заплаха почти по цялото поречие на Амазонка
Една сутрин се качваме на лодката на водача с Молке. Стрел плува на автопилот, както си може, всичко уж изглежда наред. Изведнъж срещу нас се появява кораб. И от двете му страни се виждат дъги от водна пяна, които подсказват, че се движи бързо, и то срещу течението. "Щом се движи бързо", казва Молке, "тук това винаги е сигнал за опасност". Той грабва радиостанцията и се обажда на "Касикиари", които са на две мили зад нас. "Пригответе се, опасност" – пропуква в говорителя гласът на Борут, сина на Мартин.
"Пиратите имат по-добро оборудване, по-бързи лодки и по-добро оръжие от полицията", обяснява Молке. "Преобличат се като ченгета, за да те доближат." Докато жертвите осъзнаят, че това не са полицаи, пиратите ги нападат и им ебават майчицата. Обикновено си тръгват, без да наранят някого, но понякога изстрелват по опустошената лодка един-два автоматни откоса – просто така, за кеф.
"Всичко е окей", казва Соуса, който управлява лодката ни. "Това е ферибот. Няма проблеми."
През цялото това време Стрел продължава равномерно, с тихи плясъци, да пори реката. В стремежа си да покори Амазонка, той се старае да не мисли за опасностите около себе си. А те никак не са малко (варират от адски смъртоносни до адски страшни): речни пирати, сладководни акули, гигантски бодливи риби пираруку, риби-канибали и най-ужасните – кандиру, или “риби-вампири”. Те определено са рокзвездите на Амазонка – малки колкото клечка за зъби, прозрачни и печално известни
мушват се в уретрата през дупчицата на члена ти, почват да смучат кръв и скоро умираш от гнусна инфекция!
Медиите много обичат да разпитват Стрел за тях, а той неизменно им отговаря честно: че носи специално създаден кондом, докато плува. Като го питаме дали не се насира от страх заради тия кандиру, той свива рамене и промърморва нещо неопределено, все едно сме го питали дали се притеснява за нивото на холестерола.
Другите звезди са пираните. Още в началото на изпитанието Молке и Стрел решават да натоварят на лодката и няколко кофи със свинска кръв, та ако се случи някоя пираня да гризне бедрото на плувеца, навигаторът да изсипе кръвта от другата страна на лодката, за да отвлече вниманието на стадото хищници, преди да са оглозгали Стрел до кокал. Само че на практика не става точно така.
"Беше ебаси гнусотията", казва Молке. "Като преседя в кофата на 40 градуса горещина, кръвта така се развоня, че й налетяха хиляди ей такива буболечки, приличаха на врабчета!" Налага им се да се откажат от кръвта и сега, ако Стрел почувства, че нещо да го гризва, просто скача в лодката и чака.
"Като мисля за пираните, се разсейвам", казва нечовекът. "Затова не мисля за тях"
Една сутрин, при подготовката на корабчето за дневния преход, човек от екипажа открива малка пепелявожълта змия, увита около перката на витлото. Той хладнокръвно вади мачетето и с бързо движение на китката отсича главата й. После вдига кървавите й останки и ги показва на Стрел: "Това ако те ухапе по ръката, имаш четири минути да я отрежеш! Иначе си мъртъв!"
Всичките 22-ма членове на екипа сме покосени в определен момент от различни тропически несгоди – диария, обриви, ужилвания от стършели, дизентерия, паразити.
Всеки се разболява от нещо – освен Мартин
След посрещането в Манакапуру той застава на кърмата на "Касикиари", пие прясно мляко с мед и раздава бири на целия екип.
"Как се чувстваш?", питаме го. Около Стрел се е събрала тълпа – кметът на градчето с жена си, до него един туземец, накичен с пера, посръбва студена бира. "Добре ли си?", повтаряме. Стрел се втренчва в една точка. Молке ни отвежда настрани: "Вижте сега, има две неща, които по никакъв начин не трябва да казваш пред Мартин, ако не искаш да те фрасне. Едното е да не си правиш майтап с плуването, а другото – никога не го питай как се чувства!"
Поглеждаме към Стрел, който все още гледа налудничаво, и се усмихваме смирено. Молке сравнява Стрел с дизелов двигател, който всеки ден поглъща 8-9 хиляди калории, за да може да работи. Трябва да бъде непоклатим и достатъчно мощен, за да се изправи срещу силите на природата.
Да му напомняш, че е човек, е сериозна грешка
Но той все пак е човек и реката непрекъснато го изтощава. В първата фаза на експедицията се случват шест дена без капка дъжд, в резултат на което главата и лицето на Стрел получават изгаряне втора степен и преплуването на Амазонка аха-аха да бъде отменено. От екипа на плувеца решават проблема, като от калъфка за възглавница изготвят специална маска с дупки за очите и я закрепват за главата му със сламена шапка. Изглежда примитивно, но върши работа и Стрел продължава да пляска надолу по реката.
Когато наближаваме големия град Манаус, екипажът на "Касикиари" е готов за секс. "Амазонка", обяснява един от тях, по прякор “Мънкибой”, "е като афродизиак. Плюс това сме в селска Бразилия, където и без това се ебат за добър ден". Мънкибой твърди, че е
изчукал между 15 и 20 шоколадови селянки
през 42-ата дни, откакто експедицията е стартирала в перуанския град Аталая. Дори ги класифицира по категории: тийнейджърки, курви, полупрофесионалистки, с и без презерватив, на закрито и на открито. "Докато съм тук, ще оправя абсолютно всички, които мога", споделя Мънкибой. "В Калифорния не мога да се уредя с такива мацки".
Борут изглежда е на същото мнение. Облича се спретнато и през деня се пече на слънце на горната палуба в един хамак. Днес дори си е сложил одеколон и риза от Ив-Сен Лоран. Борут и Щепан тръгват с нас и се качваме в някакво местно такси.
"Добре де, къде отиваме?", пита Молке.
"На стриптийз", отвръща Джон Марингуан.
"Пич, къв стриптийз, тва си е чист бардак", казва Мънкибой.
Стигаме в съответното заведение, където ни посреща тълпа местни, доста сърдити на вид. Момичетата са в най-разнообразна възраст (май има и 12-годишни, ужас), мотаят се наоколо, пукат балони с дъвките си и си навиват косите на пръсти, сякаш смазани от отегчение. Щепан се отделя от компанията и изчезва зад ъгъла. Първо решаваме, че си е избрал приятелка, но по-късно го виждаме да седи до един млад клиент в инвалидна количка и да си говори с него. Щепан не знае и дума португалски. Приближавам се и го питам за какво си приказват. "Разправям му, че искам да намеря..." – Щепан се запъва. "Травестит. Суперготин, дългокрак, като бразилска манекенка.
не съм педераст, ама никога не съм чукал красив травестит отзад, що да не опитам. Проблемът е, че после не може да се похвалиш
До финала вече остават по-малко от 250 км, когато Стрел изпада в сериозно затруднение. Течението е толкова силно, че го върти, даже понякога се носи назад. Всеки би се отказал, след като е водил борба часове наред, но не и Стрел, който изглежда като обезумял от самото начало на пътешествието. Почва да сипе някакви словенски псувни по адрес на вълните, които сякаш го опитват да го върнат в Перу.
"Татко!", вика му Борут от лодката. "Трябва да си починеш. Вече не си на себе си, не мислиш с главата си."
След нова серия словенски псувни Стрел отказва поканата, все едно почивката ще бъде признание, че гадните вълни са го победили. Екипът започва да обмисля как да го измъкне от реката. По някое време Стрел се предава. Стоварва се на леглото в каютата си за няколко часа почивка, но веднага след събуждането пак се мята във водата.
Най-накрая, на 7 април, два месеца след началото на експеримента,
Стрел и разнебитеното му тяло стигат до края на водното пътешествие
След 66 дни средно десетчасово плуване на ден той вече е в мръсния на вид Белен, на 5770 км от отправната си точка в Аталая. Незабавно го откарват в болница на носилка и с кислородна маска. Хората от екипа му и онези от местната бърза помощ го подкарват с угрижени физиономии. Този път причина за влошаването на състоянието му не е замърсяването на реката, както в случаите с Яндзъ и Мисисипи. Сега е развил сърдечна аритмия и опасността от инфаркт е доста сериозна. Стрел оцелява и рекордът му отново е записан в Гинес. След като едва е отървал кожата, човек започва да се пита струваше ли си всичко това заради едни спонсорски 45 000 евро хонорар и дали ще се пробва на най-дългата река в света, Нил. Кой знае – дизеловите двигатели като него не обичат дългите почивки
