Останалото » Истории
|
Geddem, Jay!Така подвикнаха Линкин Парк на Джей-Зи в съвместното им “Numb Encore”. И Джей сякаш се вслушва в тоя вик – превзе всичко и всички в хип-хопа, и стана най-богатият рапър, седнал върху близо 300 милиона долара. С новия си албум American Gangster обаче рап-идолът сякаш се връща към годините, когато продаваше хероин – и не се возеше в Ролс Фантом
 8 снимки 
|
Както повечето нюйоркчани, Шон Картър не ходи пеша на работа – налага му се да ползва транспорт. Разликата е, че не пътува с метрото, а на обширната задна седалка на Ролс-Ройс Фантом. 190-сантиметровият хип-хоп колос протяга крака, обути в кафяви кецки Nike Dunks и торбести дънки Rocawear, а суперскъпият часовник Audemars Piguet завършва образа му на “стрийт”-милионер. Или рап-крал, който носи въображаемата си корона с необходимото достолепие и тежък лукс.
“За мен това не е работа”, казва Джей-Зи. Има предвид и правенето на музика, и управлението на Деф Джем Рекърдс – суперуспешния рап-лейбъл, на който е президент от известно време. Черният герой притежава също акции в баскет-тима Ню Джързи Нетс, както и мощен бизнес с ресторанти, алкохол, мода и какво ли още не; състоянието му официално се изчислява на 286 млн. долара. “Да, горе-долу е вярна цифрата. И точно защото при такова богатство печалбата сякаш все повече отива на заден план, има неща, които за мен не са работа, а ги върша с любов – например музиката.”
Ако обаче хвърлим око към албума му Kingdom Come от 2006 – първият, след като се закле, че се пенсионира и повече няма да издава албуми – ще видим, че там мотивът едва ли е бил любов. След The Black Album (2003), който уж трябваше да е лебедовата му песен, Джей изведнъж установи, че в хип-хопа все повече е пълно с кинти, и спретна въпросния Kingdom Come, плюейки на клетвата си; според повечето му фенове парчетата не само бяха слабички, ами най-безсрамно рекламираха какво ли не – Анхойзер-Буш (производителите на бирата Бъдуайзър), Хюлет-Пакард, Чери Коук (кока-кола с вкус на череша), Ен Би Ей. Джей обаче си го защитава тоя албум.
“Още като го записвах, подозирах, че повечето хора няма да ме разберат”, казва той с въздишка, май искрена. “Някои хора го харесаха, други го оплюха. Може би предварителната му реклама вдигна твърде много очакванията, кой знае. Според мен обаче не беше хич лош.”
Три години преди това, когато “окачи” микрофона и обяви, че се оттегля от звукозаписна дейност, Джей-Зи спокойно можеше да каже за себе си, че е най-великият незастрелян рапър. Можеше и да се закроти и наистина да се “пенсионира”, да си харчи милионите и да не му пука. Вместо това обаче днес, след сравнително слабия Kingdom Come, Джей-Зи ти излиза с почти гениален нов албум, с който сякаш иска да напомни на всички от сорта на Ти Ай, Кание и подобни кой е техният “татко”. Още по-ценното е, че новият албум не само е достоен да се подреди сред най-добрите негови, ами отчасти – като идея и дух – го връща в началото, когато си е бил обикновен наркодилър и още не е знаел дори как се пише “Audemars Piguet”.
Малко след излизането на Kingdom Come, Джей попада на сурова, немонтирана версия на филма Американски гангстер. Сигурно вече си го гледал, но все пак: драма, режисирана от Ридли Скот (Гладиатор) и с Дензъл Уошингтън в главната, която проследява възхода на чернокожия харлемски наркобос Франк Лукас през 70-те. Лукас, допреди филма сравнително неизвестна фигура, носи прякора “черния Скарфейс” (Белязания) – и е най-любопитен с това, че успява да изгради наркоимперия, по-голяма и от тая на италианците в Ню Йорк, благодарение най-вече на една непривична за наркобос сдържаност, която му помага дълго време да остане незабелязан от ченгетата. Нещо като Джей-Зи впрочем – който сам е бивш уличен дилър, превърнал се в сравнително сдържан рап-крал, т.е. човек, който ревниво пази личното си пространство.
“Филмът ми припомни позабравени, но много силни емоции”, казва Джей. “Онова, през което минава героят на Дензъл, не е много по-различно от мойта ранна история.” Превъзбуден от спомените и въобще, Джей-Зи влиза в студио и почва да праска парче след парче – които ще оформят неговия десети албум, American Gangster. Концептуална творба, отчасти криминален разказ, отчасти епос за възхода и падението, отчасти поглед назад към годините, в които Шон Картър още не беше станал Джей-Зи.
А тия години са и най-интересни. Роден в бруклинските Марси Проджектс (супермръсен и долен квартал с общежития за черни; пее “from Marcy to Madison Square” в “Numb Encore” с Линкин Парк, т.е. че е тръгнал от крайната беднотия, за да стигне до луксозния живот), Шон Коури Картър израства в семейство с четири деца, отгледано от самотна майка. Когато завършва гимназия, младият хитрец вече е рапър-аматьор с доста интересен собствен стил, и... професионален наркодилър на високо ниво, част от мрежа, която се простира върху няколко щата по Източното крайбрежие. Дебютният му албум Reasonable Doubt излиза през 1996-а, докато Джей все още си се занимава основно с крек. Последното обаче не само не пречи, а направо помага албумът да се получи суров и хубав – с детайлни рими и леко унили джаз-тонове, дебютантът разказва именно за живота си на наркодилър, което сякаш моментално превръща албума в хип-хоп класика. Така Джей-Зи се включва във висшия ешелон на MC-тата и започва уникалното му царуване над света на хип-хопа, че и попа. В “неговото” десетилетие, през което стана всепризнат хип-хоп властелин, беше постоянно по вестниците, включително и заради прословутата си вражда с Наз (онзи на Келийс), и властваше в класациите с хитри стилови решения – по различно време включваше каквото е модерно за момента като подстил в хип-хопа, примерно Атланта “крънк” (стил, “наследил” оригиналния “крънк”-рап от Тенеси в началото на 90-те). Междувременно заби може би най-сексапилната (поне за цветнокожия вкус) попзвезда – Бийонсе Ноулз, а май перка и собственото си изобретение Риана. Въобще, от 96-а досега Джей-Зи спечели абсолютно всяка битка, в която се впусна.
Сега пък е време за връщане към корените – с American Gangster. “За мен този албум е сякаш смесица от дебюта ми Reasonable Doubt, с неговите горчиви ганстерски емоции, и The Blueprint – който пък беше най-добрата ми творба като музика и звук.” Става въпрос за 15 парчета, избарани с помощта на истински дрийм тийм в хип-хоп продуцентството – Фарел, Джъст Блейз, Биг Ди, Диди и дъ Хитмен; с разточителни оркестрации, живи барабани, фънки-орган и игриво пиано. Музика, от която някак мирише на пари, и то на много пари – и като дух, и като изпълнение. Героят на Джей-Зи следва този на Дензъл, но и вплита собствената си реална съдба отпреди десетилетие – живее не в американската мечта, а в нейния хастар; у него се прокрадва и известно съжаление, дори чувство за вина, че е избрал да е от лошите, но тук веднага се намесва уличната мъдрост, според която бедното черно момче може да заживее в своята версия на американска мечта само по пътя на престъпленията. Най-забавното е, когато в парчето “Roc Boys” Джей благодари за постигнатото – на “колегите”-дилъри, снабдителя на едро, корумпираните ченгета, дори на счетоводителите си; героят му в албума се опиянява от разложението, порока и луксозния живот. В парчето “Chinatown” пък питат там един стар гангстер-милионер “какво още искаш да си купиш, има ли нещо, което не можеш да си позволиш”, а магнатът отвръща – “не мога да си купя бъдеще”. В случая с Джей-Зи, ако направим бегъл паралел, ключът към бъдещето му е в неговото тъмно минало.
Какво в тоя филм те вдъхнови чак толкова, че да направиш цял албум? Емоциите от времената, когато сам се занимавах с наркотици – параноята, възбудата, пристрастяването към опасния начин на живот извън закона. Да си престъпник наистина си е пристрастяване, уверявам ви – след като прекараш известно време в игрите, не можеш без чувството за опасност и несигурност. Защото всеки ден може да ти е последен. Ченгетата са срещу теб, враговете ти дебнат... Но не можеш без това, казваш си “ебал съм му майката, само тоя вид живот си струва”. Това именно е постоянната възбуда, за която говоря. Прилича малко на хазарта, но разликата е, че залагаш собствения си живот
Като каза “хазарт”, все още ли играеш комар? Знае се, че си бил много вътре и в тия работи Да. Само че вече на дребно. Не мога да върна чувството и възбудата от хазарта, както ги изпитвах едно време
Какво играеш? Карти основно
И колко най-много си печелил или губил наведнъж в последно време? Хммм... Вероятно към стотина хиляди
Спечели ли ги, или ги изгуби? Е, не, спечелих ги, никога не съм губил толкова пари наведнъж. Може би най-голямата сума да е била към 30 хиляди. Мисля, че съм добър комарджия, ако въобще съществува подобно нещо – човек на изчисления риск
Залагаш ли на спортни състезания? Понякога. Например на Супербоул-а. Някъде между 30 и 50
Хиляди, нали? (смее се) Е нали не си мислите, че става дума за милиони?
Ами не знаем, нещата ни се размиват на това ниво. Има ли нещо общо между теб и Франк Лукас, героя на Дензъл във филма, освен че сте били наркодилъри? Има. Това, че и аз като него не обичам показността, да съм на преден план. Да, поп-бизнесът си има правила, и аз трябва да играя по тях – да съм по телевизията и т.н., но вътре в себе си не съм такъв
Защо за повечето хора гангстерите са симпатични, дори да не си го признават? Заради начина на мислене тип “ние срещу тях”. “Ние” може да сте вие, а “те” – вашият шеф в работата, примерно. Ето така несъзнателно сте на страната на престъпниците, защото те обикновено се борят за място под слънцето срещу системата
Общуваш ли си с хора, по-богати от теб? Ами... Сигурно да. Излизали сме с Бил Гейтс, но не ми е близък приятел. Ходили сме насам-натам и с Боно. Мисля, че той е доста по-богат от мен (смее се)
Колко най-много си давал за бутилка вино? 20 000 долара. Извинявам се, но помня точно. Беше Петрус, реколта 1945-а, и я изпих в един ресторант на Бахамските о-ви, казва се “Грейклиф”
И как беше? Чудесно. Човек си казва, е как така бутилка вино може да струва такива пари, какво толкова й е специалното – но ви уверявам, че има разлика. И като усетиш тоя вкус, е по-хубаво и от хубава трева
Назначили ли сте дата за сватба с Бийонсе? Хаха! Без коментар
Родителите й натискат ли те да я превърнеш в честна жена? Без коментар
По-лесен въпрос тогава: ако изключим всички артисти от Деф Джем Рекърдс, кой е любимият ти рапър в момента? Лууп Фиаско. Според мен в него има искрица гениалност
Ти ли стоиш зад маркетинговата война между Кание Уест (артист на Джей-Зи – б.р.) и Фифти Сент, която се разрази около пускането на новите им албуми? В известен смисъл да. Но идеята си беше на Кание
Би ли пуснал албум като новия на Рейдиохед (In Rainbows – б.р.) – да се продава само по интернет и вески да плаща, колкото намери за добре? Фантастична идея. Човек трябва да е стигнал определено ниво на развитие, за да го направи. Аз още не съм го стигнал, но въпреки това смятам, че идеята им е гениална
Харесваш ли Рейдиохед? Да, разбира се. Аз съм традиционалист. Обичам Ю Ту, Нирвана, такива работи. Обичам и класическа музика
Кое е най-силното ти качество? Че не ме е страх да опитвам нови неща, да се впускам в неизвестното
И накрая – American Gangster ли ще е последният ти албум, ама наистина тоя път? Не, никога повече няма да кажа подобно нещо. Онзи ден си гледах Fade To Black (концертното му DVD от 2005-а – б.р.), и там постоянно подвиквам разни работи като “сега, когато направих последния си албум в живота”, имайки предвид The Black Album, и подобни глупости – направо ме хвана срам и спрях диска
В края на една от песните в American Gangster изкрещяваш: “It’s just entertainment!” Какво по-точно имаш предвид? Казвам по свой начин на хората, че трябва да престанат да приемат нещата толкова насериозно. Че не всичко, което рапърите казват в песните си, е истинско и идва от живия живот. Че ти си консуматорът – и след като успяваш да схванеш, че не Дензъл, а героят му е наркобос, трябва така да гледаш и на рапърите, че те са просто изпълнители, които те забавляват, а истинският живот ти се случва на теб. Да, в хип-хопа много обичаме да казваме разни неща като “кeep it real” (“остани си истински”), но през повечето време (смее се) това просто не е вярно. Сори, ако ви разочаровах
J-факти
Номиниран 20 пъти за Грами (сам и в колаборации), печели 6В гимназията е приятел с покойния Ноториъс Би Ай Джи
Албумът му The Blueprint излиза точно на фаталния 11 септември 2001
През 2004 поиска от англичаните да му дадат рицарско звание и титлата “сър”, но принц Чарлз му отказа; вместо това му връчи специална награда за принос към британската музика
Казва, че племенниците му са му като синове (изгуби един от тях в катастрофа през 2005, момчето се преби с Крайслер 300, подарък именно от Джей)
За 24-ия рожден ден на Бийонсе похарчи над милион долара за подаръци – пръстен с диамант и часовник
MTV го обяви за “най-великия MC в историята на хип-хопа”
Още първата година като президент на Деф Джем направи няколко големи удара – с Марая Кери, Не-Йо и Риана
Призова рапърите да бойкотират любимото си шампанско Кристал – след като производителите от Луи Рьодре заявиха, че не одобряват “страстта на тези хора към нашия продукт”
Роден е на 4 декември 1969
Създаде суперуспешната марка дрехи Rocawear, която наскоро продаде на гиганта Айконикс за над 200 млн. долара
6 поредни негови албума се качват директно на първо място в Билборд Топ 100 в деня на излизането си
През 2003 Рийбок направиха специален модел Джей-Зи кецки – S. Carter by Reebok
Фантастична четворка!
Другите четирима в Топ 5 на най-богатите рапъри, които засега дишат праха на ШонФифти Сент (Къртис Джаксън)
Годишен доход: 32 млн. долара
И той бивш дилър на крек, само че от Куйинс. Сега е начело на G-Unit – развлекателна империя, със звукозаписна фирма, облекло, рингтонове, видеоигри и т.н. През 2004 Фифти се съгласи да рекламира безалкохолните тонизиращи напитки VitaminWater срещу малък дял от фирмата. Мъдро решение: през май 2007 Coca-Cola обявиха, че са решили да купят VitaminWater за 4,2 млрд. долара, като се очаква, че делът на г-н Джаксън ще възлезе на около 100 млн. долара. Той обича да си угажда и през 2003 вече си купи за 4 млн. долара имение с 50 стаи в Гринич Вилидж, което в момента струва 20 млн. Третият му албум Curtis излезе наскоро и вече се продава като луд
Диди (Шон Коумс, бивш “Пъф Деди” и “Пи Диди”)
Годишен доход: 28 млн. долара
И той си има ентъртейнмънт империя – Bad Boy Worldwide. Достатъчно е да споменем, че част от нея е лейбълът Bad Boy Records, зад чийто гръб стои гигантът Warner. Миналата година Диди, който спокойно можеше да се оттегли от звукозаписния бизнес за вечни времена, все пак издаде едно албумче, Press Play – след 4-годишна пауза. Пъфи печели още от модната си линия Sean John и от аромата Unforgivable, който лицензира за Este’ Lauder. Съвсем между другото е изпълнителен продуцент на няколко MTV продукции и притежава и веригата ресторанти Justin's
Тимбаланд (Тимъти Моузли)
Годишен доход: 21 млн. долара
Хит-повелител и в попа, и в хип-хопа. Върти Mosley Music Group, лейбъл от гнездото на Interscope, който издаде някой от най-добре продаваните албуми напоследък – примерно Loose на Нели Фуртадо и FutureSex/LoveSounds на Джъстин Тимбърлейк. През същата 2006 Тимбаланд е продуцирал или е участвал като гост-изпълнител в седем номер 1 сингъла в Щатите – нечовешки успех! Каквото си е изкарал, все е било с музика: започва да пише и продуцира заедно с Миси Елиът, по-късно е продуцент на някои хитове на Бъба Спаркс и Лудакрис. Издаде втория си солов албум Shock Therapy през април, а иначе работи с всички важни – от Дюран Дюран до Джъстин
Д-р Дре (Андре Йънг)
Годишен доход: 20 млн. долара
Един от основателите на легендарната рап банда Нигаз Уид Атитюд (NWA). Работил е като продуцент върху крайъгълни хип-хоп албуми като Doggystyle на Снууп Дог и The Slim Shady LP на Еминем. Сега върти Aftermath Entertainment – един от най-доходоносните лейбъли на Interscope. Миналата година калифорнийското негро продуцира нови парчета на куп рапъри. Макар че от 7 години не е изкарвал нищо свое на пазара, класиките на Дре, включително епохалният му, убийствен, страшен и т.н. солов дебют The Chronic, все още се продават активно – само миналата година са се похарчили общо 250 хил. парчета от тях
