Бяхме на концерт онази вечер:  Симпъл Майндс  в НДК. И въпреки щандовете с конфитюри и “коледна украса” около залата, въпреки че самата тя беше полупълна, и въпреки че навън беше бахти студът, нямаше как да не се получи добро настроение. Чарли Бърчил е убийствен китарист, никак не по-лош от Ди Едж от U2 (най-малкото) и е приключение да се види и чуе на живо. Отнася се и за останалите (Мел Гейнър на ударните – три удивителни). Джим Кер пя малко като след операция на гласните струни, но се изясни, че междувременно е гостувал при Иван и Андрей, където е отговорил на неизбежните Топ 3 въпроса: “как ви се видя София”, “имате ли сценична треска” и “какво правите преди концерт” (4-ият и 5-ият са съответно “защо пеете на английски” и “какво ще правите оттук-нататък”) - тоест, беше нормално настроението му да е леко спаднало. След 30-40 минути на сцената обаче и той се възбуди, и дори успя да накара зрителите от оркестрината, или поне известен брой от тях, да станат на крака. Най-вълнуващо ни се видя “Someone Somewhere In Summertime”, а най-незадоволителни – откриващото “Sanctify Yourself” и “Hypnotised”. Казват, че групите идват в България да “умрат” и наистина, Симпъл Майндс може би вече не са онези, които през 1985 пяха на Band Aid, и дори онези с Good News From The Next World от 1994, и все пак знаем със сигурност, че това беше концерт, на който доста се чудихме дали да отидем, а сега сме свръхдоволни, че си направихме труда

Мaxim