Останалото » Истории
|
Италианска афера!Малко след Св. Валентин 2003-а петима жабари разполагат с най-подходящия подарък за гаджетата си – диаманти на стойност 400 милиона евро! Кой, как, къде и защо – в брилянтния Maxim-материал тук, посветен на най-големия обир в историята
 17 снимки 
|
Годината е 1958. 6-годишното сициалнско хлапе Леонардо Нотарбартоло, главно действащо лице в тази история, прави своя първи голям удар, отмъквайки 5000 лири от задрямал млекар в Палермо. Вместо похвала за сръчността, дребосъкът получава от майка си няколко шамара, от които ефект по-скоро няма. Пътят в престъпният свят за Лео е сякаш предначертан – огромното му семейство е тясно свързано с мафията, а един от братовчедите, Бенедето Капизи, дори е спряган за следващия “капо” на сицилианските кланове.
Младият Лео полага всички усилия, за да развие безспорния си талант – в началното училище мишкува по джобовете на учителките, а впоследствие се мести в Милано, краде коли и трупа ценен житейски опит при най-добрите касоразбивачи в страната. Онова, което го отличава от повечето му колеги, са чарът и вдъхващият доверие вид на “свестен съсед”, който използва, за да се запознае изтънко с навиците на миланските златари и бижутери. Понякога ги дебне със седмици, само и само да попие важен детайл, необходим за по-нататъшната му кариера.
На 30 се мести в Торино. Благодарение на лидерските си качества успява бързо да се открои и да поеме шефски функции във всяка група експерти по заключващи системи, тунелджии и алармени спецове, към която се присъедини. Уникалният почерк на неговите хора е причина местната полиция със страхопочитание да им лепне
академичното прозвище “Торинската школа”
Леонардо оставя черната работа на колегите, докато самият той действа по следната схема: представя се за бижутер, изследва охранителните системи на магазина, купува едно-две камъчета или продава краден брилянт на собственика – който след време става поредната жертва на бандата обирджии. При всеки от случаите кражбата сякаш е извършена от призраци – никакви улики, дори такива, оставени нарочно за подигравка с карабинерите.
Турне в чужбина
Към началото на новото хилядолетие Лео вече има на колана си скалповете на десетки ювелири. Като цяло парите не го интересуват, макар да са добре дошли; Лео се смята за един вид артист, а не прост гепач. Време е и за големия удар: артистът наема малък офис в т. нар. “Диамантен център” на Антверп, Белгия, и започва добре познатия танц из офисите на тамошните професионалисти – най-добрите в света. Планът е бая дързък. Лео възнамерява да проникне в най-охраняваното място в Европа – трезора на Центъра, фрашкан с ценни камъчета, още по-ценни книжа и тонове пари в брой.
Според самия Нотарбартоло
идеята за обир на европейския Форт Нокс не била негова
а на някакъв еврейски търговец, един от доверените му дилъри на крадена стока в града. През лятото на 2001, по думите на Лео, онзи му плаща 100 хиляди евро, за да научи гледната точка на Торинската школа по един екзистенциален въпрос: възможен ли е обирът на хранилището в Диамантения център или не?
Сам наемател на офис в 14-етажната сграда и собственик на личен сейф в трезора, Нотарбартоло е доста скептичен, но сто хиляди са си сто хиляди. Той все още няма намерение да краде, просто се захваща да изучи сградата в подробности – нещо, което е правил неведнъж с недостижима прецизност.
Макар в целия квартал на диамантените борси снимането да става само с изрично разрешение, Леонардо сервира на хипотетичния евреин
кристално ясни фотоси, направени с... писалка “Монблан”
с монтирана в капачето миникамера. Заснетото на тях хем боли, хем амбицира, досущ като плесниците на майка му в детството.
Понеже е сред клиентите на трезора, Нотарбартоло няма проблем със слизането два етажа под земята. Проблемът е в 10-те степени на защита, които хитроумните строители са комбинирали при изграждането на съкровищницата. От най-елементарното – камери още в началото на ул. Шупстраат и полицейска вишка, от която се командва автомобилния поток посредством подвижни колчета (като тези на “Графа”), през контролирания достъп в сградата, та до тритонната стоманена врата на подземието, сама по себе си истински шедьовър на охранителната техника. Към това трябва да добавим и
шифъра за влизане (над 100 млн. комбинации)
сеизмичната аларма срещу дупчене с бормашини или взрив, магнитното поле, активирано посредством две метални пластинки, за чието елиминиране е нужен отделен код, и като капак – дълъг 30 см и практически невъзможен за дублиране ключ.
Дори ако приемем, че италианецът успее на магия да премине всички тези препятствия, вътре в трезора го очакват нови садистични подробности: сензори за топлина, светлина и движение, още камери, както и фактът, че освен ключ, всеки от личните сейфове изисква за отваряне и точния набор от цифри сред 17 576 комбинации. Дори при тези фрустриращи мерки за сигурност, Лео е обнадежден от факта, че охраната се предоверява на техниката и
нощем никой не патрулира наоколо – нещо непростимо, предвид милиардите, които се гушат там
В крайна сметка Нотарбартоло дал снимките на евреина и определил мисията като невъзможна. Пет месеца по-късно упоритият търговец звъни отново и води Леонардо извън Антверп в някакъв изоставен склад. В приземието е построена точна реплика на трезора, благодарение на снимките, направени от Нотарбартоло. Вътре го очакват членовете на новия му екип, трима италианци с филмови прозвища – Гения, факир в обезвреждането на аларми, Монстъра – брутален тип и в същото време ненадминат касоразбивач, и Царя на ключалките, достолепно деденце, за което няма тайни в подправянето на ключове (усещаш ли как нещата все повече заприличват на бандата на Дани Оушън?)
Лео така и не дава смислен отговор на въпроса как точно някакъв евреин ще издири цвета на апенинските банкови обирджии – и се прави на разсеян, когато по-късно ченгетата го питат не е ли по-вероятно братовчед му Бенедето да е в дъното на цялата работа. Така или иначе, към екипа е добавен и неговият приятел от детинство Спийди. С пет здрави професионални “пръста”, крадливата сицилианска ръчичка е готова да пипне онова, което само преди месеци й е изглеждало недостъпно като Луната.
Ударът
Подготовката е дълга, изпипването на детайлите – досадно, а чакането на удобен момент изправя на нокти и петимата. Междувременно Царя успява да направи копие на уж невъзможния за възпроизвеждане ключ, а Нотарбартоло все по-често се отбива до трезора, за да пробва някои екзотични техники за справяне с многобройните датчици – като например да ги напръска незабелязано с най-обикновен лак за коса. Частиците на лака образуват тънък филм върху сензора, заради което той известно време не може да отчита промените в температурата на помещението – нещо твърде полезно, в случай че вътре попаднат няколко мазни сицилианеца с учестен пулс. Лакът за коса става наистина безценен с откритието, че алармата се активира единствено щом усети едновременно промяна в температурата и движение. Отделно камера, маскирана като пожарогасител, позволява на Лео да научи кода за отваряне на гигантската врата.
На 13 февруари 2003 най-важната част от пъзела е налице. В този ден, както всеки месец, конвой полицейски коли съпровожда до Центъра
брониран камион с безценно карго: редовнят набор произведения на De Beers, т.е. милиони долари в диаманти.
Вече определено има защо да се рискува (то не че преди е нямало защо, ама пуста лакомия). След последните уточнения групата решава да действа на 15-ти вечерта. Нотарбартоло, както обикновено, не си цапа ръцете, а направлява операцията от кола под наем, паркирана на близката Пеликаанстраат. Останалите проникват безпрепятствено в сградата през градинка зад Диамантения център, след като Гения дезактивира инфрачервения детектор с ръчно изработен щит от полиестер. По подобен начин – с черни найлонови торби, са обезсмислени и камерите, поради което обирът излиза на италианците направо без пари.
Магнитното поле на вратата би озорило всеки друг, но не и Гения. С помощта на двойнозалепващо тиксо, алуминиев профил и отвертка нечовекът просто фиксира двете пластинки, развива болтовете им и ги премества на отсрещната стена: алармата си мълчи, полето действа през цялото време, с малката подробност, че не защитава вратата, а въздуха в другия ъгъл на помещението (тук не издържахме и се поклонихме ниско). Стигнали вече до същината на въпроса, зададен от евреина година и половина по-рано, щурмоваците намират неочакван подарък: в малка стаичка в подземието ги чака оригиналният ключ на вратата, онзи същият, дето не можело да се копира. Ред е на Монстъра, който след влизането в самото хранилище изважда от строя топлинния сензор, кабелите на електричеството, захранващо системата за сигурност, и вътрешната камера.
По думите на Нотарбартоло Царя е толкова добър, че след като му осигуряват необходимата работна атмосфера, се бави с ключалката на всеки сейф не повече от три минути – при това на тъмно, тъй като пичовете не поемат излишни рискове.
Към 5:30 сутринта са отворени 109 от общо 189 сейфа, а плячката е толкова много, че няма как да я вземат
Част от нея си остава на пода, сякаш е боклук, забравен от чистачките. На четиримата им отнема повече от час да изкатерят товара нагоре, после да го спуснат по стълба в градината и да го натоварят в колата, след което най-скъпото пежо 307 в историята се изтегля към разположения в удобна близост апартамент на Леонардо.
Нещо го нема в целата схема
Нотарбартоло твърди, че всичко това били напразни усилия на алчността: веднъж озовали се в жилището му, италианците разбират, че са били преметнати. Повечето от кутиите в кожените чанти, обикновено тъпкани със скъпоценни камъни, се оказват празни. Първата му мисъл е, че подлият юдей, инициатор на грабежа, е част от мащабна застрахователна измама – Лео подозира, че организаторът и аверчетата му са извадили своите диаманти от трезора, за да могат да ги обявят за откраднати и да припечелят двойно. Това сериозно рефлектира върху цената на плячката: от предполагаемите над 100 млн. долара за подялба остават около двайсетина.
Полицията (а донякъде и ние) не вярва и на дума от изповедта на мошеника, първо защото логиката сочи, че евреинът май е измислен герой, и второ – ако плячката е наистина толкова малка, как така разни драгоценности още се валят на земята, когато сутринта на 16 февруари ченгетата от специалния “Диамантен отряд” на белгийската полиция нахлуват в трезора?
Почти нищо от ограбеното не е открито, което кара Патрик Пеии и Агим де Брюкер от специалния отряд да смятат, че истинската сума е... 400 млн. евро!
Фрапиращата разлика се дължи на това, че всъщност никой не може да каже какво е количеството на камъните в трезора към даден момент – много от тях са плод на сделки под масата, а голяма част от загубите никога не са декларирани, тъй като няма как да бъдат обяснени пред властите.
Независимо дали поради недостатъчното или прекомерното количество на придобитото, групата е доста възбудена – идеална предпоставка нечии нерви да изпушат. В случая не издържа тъкмо Спийди, човекът, против когото се обявяват всички още от самото начало. Единствено застъпничеството на Нотарбартоло, с който се познават от 30 години, го вкарва в играта – както се оказва, за нещастие.
Малкото камъче
Групата се разделя на 16-ти, като Спийди и Лео потеглят със същото пежо към Торино, карайки щателно събрани в найлонов чувал всички улики, които биха могли да насочат полицията към тях. Нотарбартоло планира да ги изгори някъде във Франция, оставяйки по обичая си униформените с пръст в устата. Що се отнася до по-нататъшните действия, уговорката е да се срещнат идния ден в околностите на Милано с евреина и другите, за да поделят “скромната наличност”. По магистралата обаче Спийди ненадейно изкуква и настоява веднага, ама начаса да изгорят доказателствата. С треперещия и потен приятел до себе си Нотарбартоло търси подходящо място и се спира на малка горичка край пътя. Дотук всичко би било перфектно, но докато Лео избира къде точно да запалят огън, без да предизвикат пожар, Спийди се издънва тотално – разсипва отпадъците на огромна площ. Събирането им би отнело часове, а те нямат дори минута за повече размотаване из Белгия. Затова просто офейкват.
Да изхвърлиш десет кила боклук, всяко парче от който представлява улика, е меко казано чудовищна грешка
А да го хвърлиш в имота на бай Аугуст ван Камп, пенсионер и любител на природата, е направо съдбоносно. Старчето редовно се оплаква в полицията от вандалщините на местни хлапетии – без кой знае какъв резултат, но когато позвънява на 17-ти февруари и споменава, че из боклука се валят пликове с щемпел DIAMOND CENTER ANTWERP, придошлата река от фуражки направо го кара да съжали, че се е обадил.
Оттук нататък нещата се развиват точно като в тъп филм: ченгетата възстановяват късчетата от една фактура за система за нощно наблюдение на името на Леонардо Нотарбартоло. Сред боклука е открита и визитка на някой си Елио д’Онорио – и макар че Леонардо докрай отказва да назове съучастниците си, ченгетата стигат до извода, че това е не друг, а Гения.
Монстъра пък е открит благодарение на апетита си за италиански салам “Антипасто”
Сред боклука има недояден сандвич с такъв, а в антверпската квартира на Нотарбартоло се валя касовата бележка. От камерата в магазина, запечатала часа на покупка, се хили гладната физиономия на Фердинандо Финото. Единственият, който така и не бива идентифициран, е Царя на ключалките. Самоличността на Спийди, с истинско име Пиетро Тавано, е установена малко по-късно, при ареста на самия Нотарбартоло.
Впрочем до Лео се стига след поредната простотия на италианеца: вместо да си бие камшика някъде към Бахамите, той изчаква търговеца в Адро, Италия, където онзи естествено не се появява, а после се връща с пословичното пежо в Антверп, за да развее пред ченгетата чистата си съвест (така де, за алиби). Закопчават го на мига и благодарение на безбройните доказателства, сред които няколко предплатени SIM-карти, го осъждат на 10 години затвор. Сътрудниците му, с изключение на Царя, получават по петилетка.
Краят на тази история може да се нарече и щастлив – Нотарбартоло беше освободен предсрочно за добро поведение в средата на март тази година, а от Парамаунт вече купиха правата за филмиране на сагата му, вече описана от Джошуа Дейвис, журналист в списание Wired
Стара слава
Преди да изгрее звездата на Нотарбартоло, най-спряганият от медиите апенински разбойник е покойният “Италиански жребец” Валерио Вичеи (1955-2000)Син на адвокат, Валерио е автор на един от трите най-мащабни обира на миналия век – този в трезора на Найтсбридж, Лондон, както и (между другото) на повече от 50 въоръжени акции на Ботуша. На 12 юли 1987 той и негов съучастник влизат в трезора под предлог, че искат да наемат сейф и правят невиждано мазало, пленявайки цялата охрана. После заедно с още бандюги от групата заработват за отрицателно време 60 млн. паунда. Вичеи е хванат след зрелищно автомобилно преследване заради... отпечатък от пръст, оставен върху един от сейфовете, и е осъден на 22 години затвор, които първоначално лежи на о-в Уайт. Италианецът е толкова харизматичен, че успява да омае не само журналята и затворническата администрация, а дори поддържа приятелска връзка чрез писма със самия офицер, който го залавя – инспектор Дик Лийч. През 1992 е депортиран в Италия да доизтърпи наказанието при максимално лек режим – в Пескара, където е длъжен само да нощува в затвора и може да си бохемства на воля. Убиват го по най-тъпанарски начин в престрелка с полицията през април 2000-та, а уникалната му съдба е описана в две книги – Too Fast To Live (1992), и посмъртно издадената Live By The Gun, Die By The Gun (2004)
Топ 5
Най-големите диаманти в света (в случай, че си решил да си създаваш неприятности)Златният юбилей, 545,67 карата
В момента на своето откриване през 1985 в Премиър майн, Южна Африка, нешлифованият “Юбилей” тежал цели 755 карата! Името си лъскавото камъче получава, след като е подарено на краля на Тайланд по случай петдесетата годишнина от коронацията му. Юбилеят ще ти струва около 12 милиона долара... или десет години, както дойде
Кълинан Ј, или Звездата на Африка, 530,20 карата
Първото от девет братчета, родени след разбиването на гигантския диамант “Кълинан” с тегло от 3106 карата (според слуховете прототип на главния “герой” в разказа на Ф. Скот Фицджералд Диамант, голям колкото хотел Риц). В момента квартирува върху кралския скиптър на Великобритания и типично по английски никога не се пъчи със стойността си от около 400 млн. долара
Несравнимият, 407,48 карата
За да бъде разкрит истинският потенциал на този необработен талант, са били нужни 4 години. Открит е в Мбуджи Май в Конго, и явно никой не смее да посочи цената му
Кълинан ЈЈ, 317,40 карата
Това бижу с формата на възглавничка е по-малко братче на втория в класирането и краси британската корона. Ако се интересуваш: “Кълинан” е сър Томас Кълинан, човекът, открил мината в Южна Африка и имал щастието да я посети точно когато диамантът е намерен
Духът на де Гризогоно, 312,24 карата
Макар и пети тук, този мангал е на първо място сред обработените черни диаманти в света. С бруто теглото си от 587 карата и кичозния бял костюм той не заслужава повече от последното място в класацията, въпреки че живее в Швейцария
