Как да се справим с тилта Хората са склонни често да губят самообладание, когато играят покер. Това е факт. Сподели във Facebook

Хората са склонни често да губят самообладание, когато играят покер. Това е факт. Сигурен съм, че и вие сте го забелязали. Някои хора се побъркват тотално още при първите признаци на злополучие. Онлайн се виждат най-забележителните примери за това. Една често срещана ситуация е, когато някой селяндур без самоконтрол получи бед бийт и моментално започва да хвърля излияния в чата от сорта на, “Мразя те, надявам се да умреш”. Разбира се, не малко са и случаите, в които някой презентира подобно поведение, но всъщност е съвсем спокоен. Това се нарича лъжлив тилт и е нелоша стратегия — ако можете да я прилагате правилно — за това няма нищо по-добро от силна ръка и привидно лошо настроение. Лъжливият тилт е рядко явление; по-често се случва играчът, който си мисли, че презентира тилт, всъщност наистина да е в такъв, надявайки се отчаяно да извади късмет и да си върне последните загуби. И, “Мразя те, надявам се да умреш” да значи всъщност, “Мразя те, надявам се да умреш”.
Това може да се види и при игра на живо, но там вербалните обиди са малко по-прикрити, тъй като играчите знаят, че биха могли (A) да бъдат отстранени от масата или (B) набити. Началните изисквания се разхлабват. Залозите стават все по-големи. Блъфовете стават все по-смели (което е самоубийствено). И защо? Защото физическата болка е налице и нищо не може да излекува психическата болка освен бързото натрупване на чипове. Играчите наричат това “да се излекуваш”, но каква друга би могла да бъде причината, поради която трябва да се лекуваш, освен ако не си се разболял. Така че, нека разгледаме това заболяване наречено тилт и да видим дали може да открием някое дългосрочно лекарство за него.
Работата е там, че в покера са замесени пари. Дори и когато играем с чипове (или онлайн, с числа на екрана), ние знаем че става въпрос за реални пари, а парите имат огромно влияние върху живота ни. Не забравяйте, че първоначално парите са били измислени като удобно средство за разменна стойност на неща като храна, дрехи и подслон. Храна, дрехи и подслон, разбира се, са неща, които ни трябват за да оцелеем. Парите пък като представител на тези неща, всъщност представляват нашето оцеляване. И всички ние, както може да се очаква, имаме силно негативна реакция срещу нещата, които заплашват нашето оцеляване. Това е напълно естествено — необходимо, всъщност — защото хората, ако не се стремяха да оцелеят, ние все още щяхме да живеем по дърветата, чудейки се от къде ли идват бананите, които ядем. И въпреки че непрекъснато се опитваме да се дистанцираме психологически от тази дълбоко лимбична връзка, тя все още е там. Чиповете са равни на пари; парите са равни на храна, дрехи и подслон; храна, дрехи и подслон са равни на оцеляване. Да загубиш чипове е все едно да умреш.
Ето защо не е чудно, че хората се разстройват.
И за да не си помислите, че ви чета проповеди ще ви кажа, че аз съм също толкова изложен на риск от тилт, колкото и всички останали. Мен също ме изкарват извън нерви, ситуации, в които опонентът ми успее да хване някой от нелепите си два или три аута. В такива моменти се чувствам като пълен идиот, независимо че това определение пасва далеч по-добре на противника ми, който съм успял напълно да надиграя. Така че, ако не искам един бед бийт да предизвика вълна от лоши отигравания, най-добре е да имам готова защитна реакция. Ето една от любимите ми — 20-годишното правило.
20-годишното правило е съвсем просто и гласи, че ако едно нещо няма да има значение след 20 години, то няма никакво значение и сега. Е, загубил съм $100 пот. И какво от това? Ще ме направи ли тази загуба по-беден? Днес, може би, да. Следващият месец? Съмнявам се. Следващите 20 години? Със сигурност не. Така че, когато получа бед бийт, аз просто си припомням 20-годишното правило. Моето оцеляване не е застрашено. След 20 години въобще няма да си спомням за тази ръка. А може да съм мъртъв след 20 години — по причини напълно не свързани с покера, разбира се — и тогава няма да има въобще за какво да се тревожа.
Има и други начини да се справите с тилта. Много от тях вие най-вероятно знаете и ги използвате. Ставате и отивате да се разходите; значително увеличавате изискванията към стартовата си ръка и започвате да играете солиден покер; или оставяте покера за няколко дни. Всеки един от тези подходи е стратегически полезен, но те не се отнасят до най-дълбоките основни психологически аспекти на тилта. Те не вземат под внимание факта, че сте болни и трябва да се излекувате.
Ето защо, следващият път, когато попаднете в тилт, искам да направите много повече от това просто да се обърнете към вашите стратегии. Много повече дори и от това да се обърнете към 20-годишното правило. Това, което искам да направите е да отворите съзнанието си за вашето собствено душевно състояние и да се запитате, “Как се чувствам в момента?”. Задавайки си този въпрос и отговаряйки на него, вие ще направите много повече, за да си възвърнете душевното спокойствие, отколкото всяко едно друго анти-тилт действие би могло да направи. Не е нужно да се самонаказвате за това, че сте в тилт — това е толкова естествено колкото и стремежа да оцелеете, и да превръщате лошата ситуация в ужасна. В идеалния случай, тилтът трябва да приключи в момента, в който разпознаете неговото присъствие и приемете, че такива неща просто се случват.
Ако това не ви помогне, може би следващото ще го направи. Това е цитат от Алан Уайкс в The Complete Illustrated Guide to Gambling. Уайкс е написал:
„Хазартът е начин да си купиш надежда на кредит. Всички ние сме безпомощни роби на хората, които издават кредитните карти. За да осъзнаем пълнотата на нашето робство е нужно само да си припомним, че всеки един от нас дължи съществуването си на рискованата съвместна работа между два малки плодородни организма; докато очевидно несигурното разпределение на хромозоми, гени и хормони определя нашия пол, цвят и характер. Времето и начина, по който ще се появим на този свят и ще умрем, зависят изцяло от случайността. По време на целия ни съзнателен живот ние не спираме да рискуваме, защото не може да знаем резултата от всяко едно от решенията, които трябва да взимаме ежедневно; можем само да се надяваме на най-доброто.
Всеки път, когато играем покер — по дяволите, всеки път, когато правим нещо — на първо място ние трябваме да сме благодарни на съдбата, че сме имали уникалния шанс да получим този безценен подарък, наречен живот. Бед бийт? Невероятен малшанс? Нечувано нещастие? Никое от тези неща не може да се сравнява с огромния късмет, че сме се родили. Спомнете си за това следващия път, когато получите бед бийт и сте на прага да се тилтнете: Погледнато от гледна точка на късмета, че сте живи, този бед бийт не само няма да има никакво значение за следващите 20 години, но е толкова маловажен, че дори не си заслужава да му обръщате внимание.